Семенов Ю. И. Как возникло человечество. М.: Наука, 1966, с. 203; Першиц А. И., Монгайт А. Л., Алексеев В. П. История первобытного общества. М.: Высшая школа, 1974, с. 47.
(обратно)
314
Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Зимние праздники (далее — Зимние праздники). М., 1973, с. 40, 58, 75, 86, 87, 146, 152, 255, 311; Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Весенние праздники (далее — Весенние праздники). М., 1977, с. 180, 309, 313 и др.; Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Летне-осенние праздники (далее — Летне-осенние праздники). М., 1978, с. 46–47, 71, 79, 95, 139, 144, 155, 165, 175, 210, 262, 264, 274.
(обратно)
315
Соколова В. К. Весенне-летние календарные обряды русских, украинцев и белорусов: XIX — начало XX в. М., 1979, с. 23–24, 32; Она же. Масленица (ее состав, развитие и специфика). — В кн.: Славянский и балканский фольклор. М., 1978, с. 48–57.
(обратно)
316
Ср., например, образ Пану финского эпоса «Калевала»: он — бог огня, сын Солнца (Калевала, руна 48). По утрам он зажигает колесо небесного огня, к вечеру оно затухает и на следующее утро Пану снова должен его зажечь. — Kuhn A. Mythologische Studien. Gütersloh, 1886, Bd. I, S. 100–102.
(обратно)
317
Ibid., p. 14–15, 35.
(обратно)
318
Першиц А. И. и др. История первобытного общества, с. 58; Анучин Д. Открытие огня и способы его добывания. М., 1922; Борисковский П. И. Освоение огня. — В кн.: Краткие сообщения ИИМК, 1940, VI; Поршнев Б. Ф. О древнейшем способе получения огня. — СЭ, 1955, № 1.
(обратно)
319
Kuhn A. Mythologische Studien, S. 14–15.
(обратно)
320
Зимние праздники, с. 81; Весенние праздники, с. 90. 100, 187, 191; Летне-осенние праздники, с. 117, 206 и др.; Kuhn А. Mythologische Studien, S. 42.
(обратно)
321
Зимние праздники, с. 40, 69, 81, 146, 311; Весенние праздники, с. 42, 100, 170, 184, 216, 231, 255, 259, 309; Летне-осенние праздники, с. 126, 144, 206, 210.
(обратно)
322
Весенние праздники, с. 152, 170; Kuhn А. Mythologische Studien, S. 41.
(обратно)
323
Весенние праздники, с. 259.
(обратно)
324
Летне-осенние праздники, с. 213, 230, 232, 270; Вакарелски X. Праздничен огньове в България. — В кн.: Etnološki pregled: 1966–1968, Beograd, 1960, br. 89, с. 22.
(обратно)
325
Зимние праздники, с. 40, 58, 75, 255, 311; Летне-осенние праздники, с. 21, 24, 46, 58, 101, 124, 143, 154, 165.
(обратно)
326
Зимние праздники, с. 40, 58, 81, 96 и др.; Весенние праздники, с. 99, 119, 156, 172, 180, 265, 319.
(обратно)
327
Зимние праздники, с. 29, 40, 100, 261, 296 и др.; Весенние праздники, с. 25, 27, 49, 79, 131–132, 154, 168, 210, 216, 304, 306, 330; Летне-осенние праздники, с. 63, 124, 275.
(обратно)
328
Зимние праздники, с. 18, 69, 146; Весенние праздники, с. 13, 75; Летне-осенние праздники, с. 139, 156.
(обратно)
329
Весенние праздники, с. 130, 180, 274, 289, 309, 319.
(обратно)
330
Весенние праздники, с. 128.
(обратно)
331
Там же, с. 180; Летне-осенние праздники, с. 155.
(обратно)
332
Весенние праздники, с. 277; Летне-осенние праздники, с. 22, 58. Н. Н. Велецкая предлагает интересную гипотезу на этот счет: прыжки через костер — напоминание о древнем обычае сжигать человека, отправляемого «на тот свет» как посланца этого света для изложения нужд людей высшим силам, правящим миром. Для такой жертвы выбирали пожилых, но крепких духом и телом людей. Сожжение на Ивановом костре чучела (а позже его заменила ветка дерева) — это замена человеческой жертвы. Прыгающий сквозь пламя человек будет здоров, так как оставил, «отослал к предкам» свои болезни. См.: Н. Н. Велецкая. Из истории купальских ритуалов у славян. — В кн.: Македонски фолклор, 1977, № 19/20, с. 73–79; Она же. Языческая символика славянских архаических ритуалов. М.: Наука, 1978, с. 95–101.
(обратно)
333
Зимние праздники, с. 39, 152, 247, 304, 324; Весенние праздники, с. 89, 152, 154, 231.
(обратно)
334
Зимние праздники, с. 39; Весенние праздники, с. 152, 211.
(обратно)
335
Весенние праздники, с. 290; Арнаудов М. Студии върху българските обреди и легенды. София, 1971, т. 1, ч. 1, с. 83–84; Он же. Нестинари в Тракия. — Споменик Бан, 1917, т. XV, с. 43–100; Ангелова Р. Игра по огън. Нестинарство (народен обичай в България). София, 1955.
(обратно)
336
Велецкая Н. Н. Из истории русальских ритуалов, с. 77.
(обратно)
337
Зимние праздники, с. 28, 152, 164; Весенние праздники, с. 38, 143, 155, 168, 180, 216, 298, 305, 316; Летне-осенние праздники, с. 72, 125, 144, 155, 165, 209, 210.
(обратно)
338
Весенние праздники, с. 143, 216; Летне-осенние праздники, с. 72.
(обратно)
339
Зимние праздники, с. 28; Весенние праздники, с. 38, 143, 161, 193, 316; Летне-осенние праздники, с. 72, 165.
(обратно)
340
Зимние праздники, с. 76, 81, 96, 100; Весенние праздники, с. 250, 260; Летне-осенние праздники, с. 210.
(обратно)
341
Зимние праздники, с. 36.
(обратно)
342
Там же, с. 69, 87; Летне-осенние праздники, с. 139, 162.
(обратно)
343
Зимние праздники, с. 69, 180; Летне-осенние праздники, с. 162.
(обратно)
344
Зимние праздники, с. 69, 78; Летне-осенние праздники, с. 124.
(обратно)
345
Весенние праздники, с. 13, 14, 30, 89, 122, 139, 164, 221.
(обратно)
346
Весенние праздники, с. 30, 70, 89, 238, 320.
(обратно)
347
Там же, с. 14, 30, 70, 89, 140, 176.
(обратно)
348
Зимние праздники, с. 250; Весенние праздники, с. 282.
(обратно)
349
О сочетании традиций и современного художественного образного видения, в том числе о неугасимом огне см., например: Яковлев В. Г. Искусство и мировые религии. М.: Высшая школа, 1977, с. 191.
(обратно)
350
Весенние праздники, с. 19, 20, 59, 167, 194, 250, 326.
(обратно)
351
Пропп В. Я. Русские аграрные праздники. Л., 1963, с. 73–75, 77, 86, 91.
(обратно)
352
Фрэзер Дж. Золотая ветвь. М., 1980, с. 402 и сл.
(обратно)
353
Зимние праздники, с. 60, 81, 96; Весенние праздники, с. 19–21, 59–60, 62, 75, 167, 194, 250.
(обратно)
354
Зимние праздники, с. 21–22, 29, 38, 58, 75, 87, 108, 152, 172, 185, 245–247, 259, 261, 271, 303, 306, 311, 324.
(обратно)
355
Зимние праздники, с. 250, 303–304.
(обратно)
356
Там же, с. 214.
(обратно)
357
Там же, с. 22, 40, 87, 246, 271–272, 303, 311.
(обратно)
358
Ярославский Е. Как родятся, живут и умирают боги и богини. М., 1959, с. 92.
(обратно)
359